...е наситина грозно занятие. Надявам се неведомите пътища на живота да не ви изправят пред необходимостта да заличите Красива представа за жив човек от мозъка си. Имам в предвид да се наложи да я заличите без време и насила, не тя естествено да си изтлее.
Така...
Да приемем, че частица от лявото ви полукълбо се обитава от човека Х. Мозъкът ви е складирал информация с атрибути, които допълнително материализрат визията и присъствието на този човек в съзнанието ви. Любопитното е, че тези атрибути са все още ПРЕДСТАВА. Вие всъщност не познавате този човек истински отблизо и към това, което обективно се вижда и усеща, се добавя огромна доза фантазия. Бе към този момент човека си е И-ДЕ-А-ЛЕН в неизбродимата вселена вътре в главата ви. Да наречем тази съвокупност - first line of defense. Защитата в случая е като окоп, изкопан около представата, загнездила се в мозъка ви.
На тази фаза, цялата информация, касаеща този човек, която влиза през дясното полукълбо на мозъка, подадена от всички сетива, силно се преиначава. Всичко неидеално направо влиза в кошчето за мозъчни отпадъци. Ревниво се пази само идеалната част. Тази ревнивост е second line of defense - траншея, изкопана точно след първата защитна линия. Хм, защо е необходимо мозъка ни да защитава дадена представа - била тя Красива или Грозна?
На всичкото отгоре, Красивата представа e обзела голяма част от нашия мозъчен RAM. Гледали сме филми, чели сме книги и недай си Боже, да познаваме от онези - вманиачените - хора. Е, те техния мозъчен RAM е зает до голяма степен от един единствен елемент. Те и да искат не могат да правят нещо друго, да мислят за нещо друго, да са привлечени от нещо друго, защото мозъкът им помпи сигнали, които се обработват и препращат към жлези и периферна нервна система с изключителен приоритет пред останалите. Тази вманиаченост аз за себе си наричам - last line of defense.
Така, мисията е ясна - да се юрнем в атака, да пробием през всичките отбранителни линии, да се стигне до бункера на Красивата представа и да се заличи (изтрие) това инфо в мозъка ни. Макар АЗ да искам да причиня нещо в МОЯ си мозък, знам, че моя ми мозък, колкото е мой, толкова и не ми се подчинява. Така че ще задачат съвсем не е лесна.
Но все пак начин открих. Брат ми ми помогна доста, макар, че той е добър човек и, ако знаеше за какво ще използвам знанието, нямаше да ми асистира.
Сам научих следното: в този свят има само един единствен начин да изтриеш инфо от мозъка си/харда/стика whatever - да я неутралиизраш. Според физичните закони това означава, че към мястото, което съхранява инфото трябва да бъде подадена същия по сила и обратен по заряд сигнал, който в крайна сметка да неутрализира наличния.
При мозъка има една странна особеност: има обратна зависимост между силата на неутрализиращия заряд и времето, необходимо за неутрализация. Ако обратния заряд е слаб е нужно повече време да се заличи едно инфо, от времето нужно да се създаде (всеки ден по едно малко разочарование хехе). Ако зарядът е силен, то той за миг може да заличи инфо трупано с години (градиш реноме, градиш, и само с една свинщина всичко отива по дяволите).
Как се неутрализира Красива представа за човек, който всъщност не познаваш? Защото ако имаше шанс да го опознаеш, всичко ще е от лесно по-лесно - неминуемо ще се разочароваш и с радост ще го пратиш по дяволите. Но нямаш този шанс. За огромна жалост наистина...
Това, което ти остава, е съизмеримо с престъпление - грозно и брутално. Сядаш на земята, правиш лотус и медитираш. Но не за да постигнеш хармония - о, не! Медитираш, за да създадеш в съзнанието си, в съседство с Красивата представа, една грозна представа. Както Красивата представа за човека е над реалността, то така грозната представа е много под нея. В моя случай много, много под нея. Необходимо е така! Спомнете си за зависимостта между време и сила на неутрализиращия сигнал. Аз нямам много време и затова трябва да произведа силен обратен заряд. за да няма пропуски - този път съм решен да успея!
Мда, един приятен, весел и вероятно добър човек, се сдобива с невъоразимо грозно и уродливо виртуално присъствие в моето съзнание. Аз буквално съм се откъснал от самият мене си в тази фаза на медитация. Създавам изчадие - дебело и несъразмерно, покривам го с люспи, поливам ги с воняща слуз. Погледът е крив, косата проскубана, ръцете мазолести и сбръчкани. Дъхът вони на смесица от цигари и кисело зеле. Тялото смърди на плесенясало. Усмивка - няма, зъбите са жълти и разклатени. Този урод е тъп и повърностен. Алчността му няма граници, мързелът е по-голям от Хималаите, способностите му са гротеска, инертността му е пословична... Наистина ми е трудно да изброявам нататък...
Събираш и концентрираш цялата тази виртуална помия и я засилваш към Красивата представа. Следва трясък и след секунда няма и следа от нея...
А да, пропуснах да спомена: много е важно много прецизно да остойностите Красивата представа и да засилите точно толкова Грозна представа, индексирана през времето за въздействие, така че като краен резултат да получите абсолютна НУЛА. Аз нещо не доизчислих и стана малко "стигнало е като е артисало"...
Някай да знае как се наутрализира Грозна представа за човек, без да се налага да си представям измислици?
Comments