Не харесвам списание Его. Не го харесах още от пръв поглед, когато беше представен на годишното събиране на АРА в НДК миналата година, не го харесах и сега, когато си го купих заради Фернандо Алонсо. В НДК-то беше гратис и се ядваше някак си, а сега се изръсих 5 лева основно за "Ексклузивно Александър Бойчев с АЛОНСО", за да разбера, че заглавието на основното стори е подлъгващо, невярно и нечестно поднесено. Всъщност няколко минути, след като си купих списанието и го разлистих, се раздразних яко.
Замислих се и раздразнението мина в бяс.Основно на себе си. По-огромненичав глупак от мен няма. Ето и причините:
Първо. Аз съм голям фен на Егоист, мир на праха му. Според маркетинговия вопъл на Мартин Захариев, момчетата, които са чели Егоист са пораснали и ще минат на Его. Къде останаха момичетата, които харесваха Егоист? Те сега си имат Elle, Cosmopolitan etc, а Марто срещу тях не иска да скача :-). Wise marketing ass. Всъщност не чак толкова. Първият брой на Его лансираше топ 50те мъже на България. Още тогава разбрах, чe това списание няма да го бъде. Пичовeте, които четяха Егоист имаха напрек, малко елитарен и циничен, поглед на живота. Но, поне според мен, бяха честни и естествени и друго важно - искаха да променят (повлиаят) света или средата около себе си. И сега Его ни показва 50 посткомунистически, мейнстрийм, конформистки, естаблишмънт кавала, които са архиопоненти на Егоист пичовете. Това е значително разминаване.
Второ. За конкретния брой на Его разбрах от смешните плакати разлепени по гофрираната, ръждясала, ламаринена ограда на един строеж. За малко да си помисля, че Фернандо Алонсо (на корицата на въпросното първо издание) е бил кандидат на последните общински избори без да съм разбрал. Така де - кой използва този рекламен метод още? Още по-малко лайфстайл списание, фрашкано до горе със скъпи часовници и яхти. И без уебсайт. Даже ми стана малко смешно. Това е голямо падение.
Трето. Егоист ме развличаше, забавляваше и винаги научавах по нещо ново. Авторите на Егоист пишеха за свои изживявания - не компилираха чужди работи. От любов към спорта изчетох повечето Его материали на първото издание. Сашо Бойчев не е бил и в един град с Алонсо по едно и също време. Плещи разни работи, дето съм ги чел от специализирани F1 сайтове преди месеци. За всяка тема в тузарското мъжко списание Его, аз имам поне по 3 RSSa на блогове, където блогърите пишат хем по-добре, хем описват лични изживявания. Това е смразяваща безпомощност.
В крайна сметка, списание Его е една диплянка за принт рекламки. Забравям го и повече не се ядосвам. А съм му точно в афиширания таргет на Мартин...
Comentarios