TO

1: Внимавай с малкото лайненце!

2: С какво?

Mладата жена спира насред апаратната. Обръща се към другата млада жена, която я следва по петите, а сега притеснено се взира в пода пред себе си, душейки въздуха.

Двете жени са красиви, едната е с гарвановочерна коса, другата е блондинка - всъщност и двете са по рождение с кестенява коси и очи. 2 е на фаза «какво ще ям?», докато 1 отдавна е на «къде ще вечеряме?».

1 въвежда 2 на новото и работно място - радио “Ситисаунд” - “Лъвът в ефира”.

1 е обръгнал кадър. Преди време, когато е била на «какво ще ям?» е изиграла картите си толкова самоотвержено, че в крайна сметка е започнала «да вечеря» със Собственика.

То не е било много отдавна, преди някакви си 3 години. Вълнуващ период! Много силен, интензивен момент! Истинско емоционално гюле! Паднало и преобърнало живота и на обратно – вече не си и спомня за живота си преди това, сякаш никога е нямало «преди това».

Но всяка рязка промяна е като изтръгване на черния дроб с ръждясала кука – не може без болка. Болката при 1 траяла десет минути, Собственика така и не разбрал, може би щял да плати за по-добър лекар. Но пък дали нямаше да я разкара след това? Нали е тъпо да забременееш с първото чукане? А може би пък щеше да се зарадва? Въпроси, въпроси…

Както и да е - оттогава не може да има деца…Което в крайна сметка я обрича. Както и да го въртиш – бялото братче/сестриче на негрото няма да е от нея. Десетте минути болка май станаха озлобление за цял живот J

А 2 е гладна като куче и ясна - новопостъпила, жадна за изява, за успехи, за блясък, пълна с илюзии, без пари за добър гинеколог, дано поне да има за презервативи. Но пък такива като Мори не обичат презервативите…

Всяка сутрин 1 се изправя пред огледалото в мизерната си квартирка, красива, стегната, с безупречна кожа и страшно се натъжава – докога ще чакам? Как е възможно такава красота така да се прахосва! Аз съм длъжна на света и светът ми е длъжен!

И това я изпълва със страшна,…библейска решителност.

Горната размяна на реплики, която подсказва за някаква загриженост на ветеранката към новата колежка, не бива да подвежда читателя.

От момента, в който Собственикът с една такава тънка усмивка – по скоро гримаса - ги представи и безшумно се изниза, оставяйки ги една на друга, тези две създания усещат едно общо и доста смътно чувство на несигурност и дори отчаяние. Но тази неяснота на чувствата доста скоро се избистри и прие формата на:

При 1: презрение, нужда да унижава, да плюе, да къса, да рита.

При 2: истинско и безусловно възхищение към 1.

Не си струва да се ровим из произхода на причините породили тези чувства. Диалектически невероятно, но може би това е един от случаите, в които ефектът на резултата е нищожен в сравнение с усилията положени за постигането му.

1. “Кво блееш в пода ма, кво душиш?!!! Баси и тъпата слива! Лайно в апаратната ли искаш да видиш!?”

2. “…Сигурно имат куче?…”

1 посочва с досада към ъгъла. 2 послушно се втренчва натам. Наместо куче, иззад един шкаф изпълзява малко симпатично негърче. Шоколадова кожа, огромни кръгли очи, меки бузки, коса като едро кадифе. Плаче за лице на антисептична пудра за детски задници.

1: Синковеца на Мори.

Целен ефект. Новата е объркана. Просто си личи по очите и. Да довършим тъпата слива!

1: Господин Александър Коларов…Мори, така му казвам аз.

1. “Устата ти е на три милиона качествени свирки от привилегията на произнасянето на думата “мо-ри”, тъпа сливо!”

Тук 2 е принудена да признае, че 1 е имала предостатъчно време да извърти поне три милиона минета на Мори, а срещу това, дето се казва, не се рита.

2. …“Де е Коларов, де е Мори!”…

2, въпреки възхищението към 1, усеща, че е нещо като подхлъзната и решава да възстанови позиции, доколкото може. Лицето и добива майчинско изражение, което някои твърдят, било кодирано във всяка жена, независимо от това, доколко самата тя се вижда като родилка > после майка. Със странни писукащи звуци се втурва да вдигне от пода, целува, изтупва праха от малките ръчички и коленца. Звуците стават бълбукащи, гърголещи и гугукащи.

2:

- Какъв си ми хубавец?

- Дзаааа^^^^^К!

- Дзаааа^^^^^К!

- Гулигулигулигули!

Детенцето дебилно гледа в боядисаната глава с гелосана коса.

1: Четирима вече изгърмяха, заради черното копеле!

2 се спира за малко.

2. “Опаа, не се понасяме с африканчето нещо…”

Но иначе се усмихва съзаклятнически. Нали 2 и е новия кумир. Премества детето от едната ръка в другата.

2: Що така?

1. “Аре бе, брикет, издрайфай и са между циците! Само на мен ли ша ми погаждаш тоя номер!”

1 отваря уста да започне обяснително изречение, но от нея излиза звук като трясък на врата, който всъщност се чува, защото млад, блед, слабоват, полуплешив мъж в действителност влита в помещението. Безмълвно минава покрай 2, втрещен с пепеляв поглед в малкото детенце, отминава към апаратурите. Двете млади жени долавят мирис на цигари и пот/ пот и цигари, трудно е да се определи, кое води.

Ай Тито се скрива зад раковете с техника. Ровичка из спагетите от кабели. Цеди дискретно нещо от рода на „Ша та еба в маймунския гъз, ша та еба…!

След малко се изправя. Лицето му е почервеняло. Вероятно от злоба, на която не и е разрешено да си намери отдушник.

Или напротив.

Ай Тито така стремително се насочва към 1, че младата жена за малко не губи самообладание, прави спасителна крачка назад и аха да търти да бяга, но Тито се заковава на десет сантиметра пред нея. Говори на 1, гледа в детето:

Тито: Нямаме сигнал от три минути. Обърнах системата с хастара навънка. Тва малкото е дръпнало кабела към главния руутър!

1: Ии, много съжалявам, Митко, изпуснах го за секунда…

2, която се е извъртяла, така че да полу-закрие детето с тялото си:

2: Малко дете е, не разбира…

Тито се засилва да каже нещо нецензурно от рода на „де, море е малко, ша му еба черната майка, ама знае кой кабел да дръпне”, в последния момент прави остър завой и подава ръка на 2.

Тито: Здравейте, вие сте новата колежка от програмен отдел, да?

2. „Да, Вили, здравейте!” всъщност иска да каже 2, но не успява, защото всички отношения в това радио минават през 1:

1: Митко запознай се с Вили – новата колежка от програмен отдел. Вили! Митко – нашия ангел по техниката. Вили заема мястото на Жени.

Здрависват се. Тито се е наперил от комплимента и отделно изпада в тази дежурна еуфория, в която изпадат всички софтуерни и хардуерни инжинери, когато докоснат ръката на красиво момиче.

Тито (приповдигнато): Димитър! Шеф на техническия отдел. Аз отговарям тва дето водещите казват да стигне до ушите на сто хиляди слушатели всеки ден, без почивен ден.

1 се покашля…

Тито: … И още по-важно музиката да се чува, а и най-важно - да излъчиме всичките реклами в планирания слот и така нататък и така нататък, все критични отговорности.

Всъщност всеки в позицията на Тито, казвайки точно това, правейки точно това и държейки се точно така, се надява само на едно – ТОВА да му помогне да и го тури при следващия аутбаунд ивент. Иначе защо му е да изтъква своите предимства и силни страни – животинска надпревара.

Тито: Дете, дете, ама господин Коларов, това не го интересува. Той иска квалитетен сигнал. Моя задник е на пангара. Вчера като олиза микрофона на второ студио бях пред уволнение. Няма ден без да сгъбяса нещо. Щото тва не е радио, тва е детска градина няква! лудница! Секи влиза излиза, където му скимне, пипа дето не му е работа. Аз тук надзирател тряа да съм! Едно кафе не можеш да изпиеш на мира…

1 започва да кипи по няколко причини:

а. „този не можеш да му изкрещиш да си ебе майката, щото се’ някой трябва да бачка, а той бачка най-вече, защото странно защо си мисли, че е важен и го уважават, което всъщност е така, но не бива да му се казва и не бива да го осъзнава, защото тогава ще иска повече пари, а сега бачка само за да може тази вечер да забие една злобарка със спомена как съм му се била усмихнала…и да се надява J…”

б. „тоя кавал за къв се мисли, та държи такъв тон. Аз, мамка му, изпълнителен директор ли съм или кво?!”

в. „тая патица каза „Малко дете е, не разбира…” и се отприщи тая тирада, баси! на нея да вика!”

г. „кво толкова се напъва, ебаси! Излъчваме, не излъчваме, се тая – една стинка не печелим от шибаното радио! Играта е много голяма за малкото му мозъче, цървул!”

Тито: …От половин година съм на тая работа, така съм се изнервил, в къщи не могат да ме познаят, приятелите викат, променил си се! Как няма да се променя, виж с кво се занимавам. Така не може да се работи! Знаеш го много добре, ако не го знаеш, сега ти го казвам – така не се работи!

Погледът на 1 започва да става лъскав като на змия. Явно всичко си има граница.

Тито решава, че тази, своего рода свалка, ще завърши най-добре, ако той излезе както е влязал. И отделно е време да се омита, защото пишката започва да му набъбва в черните еластични дънки и не върви да тръгне да намества сега. Затова поема дълбоко въздух.

Тито: …Ако някой може така да работи, да ми се обади!

Поривисто излиза.

В коридора си намества оная работа. Може всички да са останали с впечатление, че на Тито му се иска да се върне, да вземе малкото негро от ръцете на 2 и да го блъска докато остане само едно петно от сажди.

Всъщност не, само така изглежда – на него не му пука за малкото негърче. В алгоритмичния му мозък изплува ясния темплейт от последния порно филм (този от снощи), но рендериран с други главни герои; той зверски чука сред кабелите 2 – в съзнанието му някак по-близка, по-достъпна - докато 1 – далечна и немислима - седи гола в ъгъла, гледа ги и му се възхищава какъв страхотен любовник е…А детенцето никакво го няма.

Тито забързва към леговището си. Подутината става още по-издайническа.

Мозъкът му се отърсва от фантазията си: Всичко е табу, Мите! Негрото е сина на шефа, който чука 1, чука и 2. Така седят нещата…

И изведнъж подутината в гащите му изчезва, рамената му увисват. Наляга го сташна тъга.

Тито: Ще се махна, мама им дейба, ще се махна още утре…

Обратно в стаята.

1 (небрежно):Митето е пътник…

Двете жени се споглеждат. 2 някак си инстинктивно притиска малкото детенце към себе си.

1 (свива подигравателно устни): Не се залепвай към тая напаст, казвам ти. Заради малкия изгониха Женито. Изгониха и трима преди нея. Ти си на проветриво място. Мори понякога се обърква и взима такива като теб, без да ми иска мнението. Не си мисли, че като си говорила директно с него, си си опекла работата. И най малкото нещо да стане, пътуваш!